Самочувствие
Понякога съм толкова добра,
че изтръпвам и изгарям цяла.
От мен раздавам само светлина
с някаква незнайна сила.
Но понякога се случва и така -
от ярост искам да се разпилея.
Забравям, че била съм добра
и как над себе си след това се смея?
Естествена съм само вечерта,
през устните ми се промъква песента.
И узрее ли в нощта стиха,
започвам пак да грея.
Заключвам думите познати,
превръщам ги в малка светлина.
С тях светя цяла вечер,
заспивам кротка и добра.
© Мария All rights reserved.
Защо е това нападение, не разбирам?
Сигурно, за да бъдем мнооооооооого добри!