Когато съм объркана до лудост
и бездна ми е цялата Вселена,
когато съм наивна чак до глупост
и във затвор от мисли съм пленена,
когато съм притихнала във нямост,
захвърлена във ъгъла Забрава,
когато обичта ми няма цялост
и вярата ми морна се предава,
когато съм пияна от въздишки,
а трезвеност ме реже без упойка,
когато в мен се впиват твоите нишки
до кръв, а ти отлиташ като сойка, ...