Самодива
Самодива за теб съм, така ме видя,
Самодива стройна в очите ти,
боса пристъпвам и към тебе вървя
да отнема тревогата в дните ти.
С дълга роба съм, току до нозете,
в късна доба, в съня ти навлизам,
робата бяла, с чистотата на цвете.
С нежност наричам. Сърцето ти късам.
От нозете ми пиеш бистри капки роса –
най- омайното биле, което обичаш.
На глътки поемаш от мен сладостта,
с всяка глътка в любов ми се вричаш.
Самодива, по поляните нощем се нося,
Луната ме води и светят звездите.
В душата оставям следата си боса,
да присъствам отново във дните ти.
----------------------------------------------------
Самодива, не знам защо така ме нарече.
Самодива, не знам защо така ме видя.
Самодивската роба пред тебе се свлече
и разкри се нежна душа на жена.
Свързани произведения
Comments
-
Вили... Благодаря ти! 💖
-
Ирен е голяма вдъхновителка
Много е хубаво, Скити. -
Силве, истински ме зарадва! Благодаря ти!
-
Развълнувана ме твоята самодива, Скити. Видях я.
-
Злати, благодаря, че прочете!
Имайте хубава вечер! -
Самодивски стих, който пленява! Поздравления, Скити!
-
Благодаря ти, Младене! Радвам се, че посети стихчето ми!
Тони... 💖 -
Красив стих, омагьосващ! Браво, Скити!
-
Самодивата е носител на нещо фолклорно, приказно и магично.
Тук това е умело изтъкнато, а финалът е много находчив. Поздравление!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
