Apr 19, 2011, 10:01 PM

Самодивско 

  Poetry » Other
832 0 4
По игличено време залудей ли сърцето
при зова на пълнолуние от любов побеляло,
се събуждат стъпките ми край езерото
и шептя, че без теб не съм никак цяла.
Пак те викам с безгласния повей в нощта.
Пак протягам ръце - криле за танцуване,
и край вирове стъпвам със нозе от мъгла
в самодивско хоро до разсъмване.
Много искам да дойдеш, но се моля
да не чуеш този шепот - стихийно отнасящ,
та душата ти, моя любов, да не погубя
с вълча ярост, и да те сторя в незрящ. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??