Автор: Генка Богданова

„Не е юнак този, който сам се хвали.”

Похвали се козлето Непослушко
на малкото прасенце Клепоушко:
- Аз съм, глупаво прасенце,
най-известното юнак-козленце!
Тези тук рогца са знак,
че пред теб стои юнак.
Цял товар със злато струвам!
От вълка не се страхувам!
Вчера срещнах страшна мечка,
стори ми се буболечка.
Като махнах със рогата,
скри се бързо във гората,
дето Кум Вълчан се скита
със опашчица подвита.
Знам, че се страхува той,
да излезе с мен в двубой …
Тръгвам подвиг смел да сторя,
с него днес ще се преборя!
Шията му ще извия,
зъбите му ще избия,
кожата му ще разпоря …
Но защо ли ти говоря?
Ето, чувам вълчи вой,
тръгвам със вълка на бой!
Клепоушко се уплаши,
към кочината запраши,
Свря се в сламата изгнила,
па зашепна: „Майко мила,
лудо ли е туй козленце?
Аз съм мъничко прасенце,
но и аз прекрасно зная,
кой ще победи накрая.
Непослушко – самохвалко,
ще загинеш, братко, жалко!”

По-добре е да сме скромни.
Неразумни не бъдете,
глупаво не се хвалете!
Знайте го, дечица малки,
че суетните са жалки!
Запомнете го нарочно,
туй е качество порочно!