на поета Мехмед Карахюсеинов -
приятеля, изгорял но останал Мехмед.
Колко чужда мъка ти пое,
колко незаслужени обиди!
Нейде се изгуби Шемсие,
ти да я потърсиш ли отиде?
Колко огорчения побра
твоето сърце. Не се ли пръсна?
Истината с много имена
сигурно до дън-душа ти втръсна.
Искрен гняв у теб се зароди,
силен, неподправен и човешки. ...