Dec 16, 2008, 12:27 AM

Самоконтрол 

  Poetry
586 0 8
Не се надвиквай с тишината,
тя може силно да крещи.
От крясъка - словесен вятър,
вълна в очите ще трепти,

ще осолява по лицето,
ще пълни бръчките с печал...
Усмивката на битието
ще бъде в лято - вълнен шал.

Наболата брада ще пари
като коприва детска плът.
Дъхът от евтини цигари -
непоносим ще е, като греха...

Мълчи! Търпи! Смири се даже!
И тишината е врата.
Ти сам напираш, а си стража
на собствената си съдба.


© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??