Давя се във собствения си образ,
топя се пак във своя свят.
Стига се преструвах, стига толкоз!
Нека избягам от този град...
За пореден път залива ме самоомраза
и се смятам недостойна за това.
Пълзи във вените ми като чиста зараза,
потъвам бавно в ледна тишина.
Но болката не стихва,
плувам в познатата самоомраза.
И аз изтощена притихвам.
Примирих се с тази зараза.