Стоя и мисля през дим от цигара,
коя ли подред ще е тази нощ,
в която затварям очи и се моля да умра.
Със всяко мигане, сезон си заминава,
а промяна няма.
Ни добро, ни лошо правя.
Кой ще ме съди, като вече ме няма?
Ни за Рая, ни за ада мога да мечтая.
Всеки уж с дар се ражда, а моят май го няма.
Или моят е сам да се съдя, и сам да се наказвам.
Ако е това, добре го правя.
Радост не си позволявам, нямам и вяра. ...