Jan 4, 2008, 11:46 AM
Самот(н)а
Самотни звуци. Под звездите.
Самотно плават... сред тъги.
Самотник сам сред самотата...
самотни мисли си реди.
Той разбира. Звуците самотни.
Защо звучат самотно. В тишината.
Самотен е. Дори със себе си.
А самотата се примесва със тъга...
Самотност. Висша. Непонятна.
Нали не сме сами сред нищото.
Но тягата е по-голяма. Опъва.
И ние се опъваме... безмислено.
Самотно плават... сред тъги.
Самотник сам сред самотата...
самотни мисли си реди.
Той разбира. Звуците самотни.
Защо звучат самотно. В тишината.
Самотен е. Дори със себе си.
А самотата се примесва със тъга...
Самотност. Висша. Непонятна.
Нали не сме сами сред нищото.
Но тягата е по-голяма. Опъва.
И ние се опъваме... безмислено.
© Джули All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много ми хареса!!!Като песен е..Поздравления!!!
-
много тъжно и самотно...
просто подай ръка...с обич, Джули. -
Права си и потъваме в самотата и и се опъваме, понякога я искаме.
Хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Самотността винаги ми е била непонятна.Тя дори се различава от самотата...И много повече тежи...във хаоса на чувстващия...и в крещящите му мисли...