Самота

Aug 27, 2007, 2:35 PM

Poetry

795 0 2

Самота

Сама!
Без тебе съм сега
и проклинам своята съдба.
Защо не бях добра?
Защо не бях жена?
Сякаш звяр от мен излезе
и те взе...
Проклинам своите дни!
Проклинам сладникавите си мечти,
от тях единствено боли!
Ще бъда все сама,
докато за тебе стене моята душа.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-28T10:03:01+03:00

Наистина не си сама.Пиши са радостта, че има слънце и цветя.С обич.
Aneta_kz (Анета)

2007-08-27T17:06:00+03:00

Не!
Не си сама.
Огледай се.
Поздраче, Плами!

Самота

Свързани произведения

Comments

Random works