Защо ли съм сама?
Какво ми става?
Когато е така,съм тъй беззащитна...
Усещам непрогледна тъмнина,
гъста и пронизваща...
В мен има празнота
-защо те няма при мен сега?
Приятелко,аз ли те пропъдих,
когато ти искаше да ми помогнеш...
да ме избавиш...
А сега съм сама!
Идваш ти с усмивка топла,
проронваш през тънки уста:
"Приятелко,защо си пак сама?Ела,аз ще ти помогна!"
Тогава усещам,нещо става с мен
и цялата тази празнота...
изведнъж се изпарява,
с теб съм и мълвя:
"благодаря ти,благодаря приятелко добра!"
...след време,щом се сетя за тази самота се чудя:
"Защо ли съм била така,защо,
когато съм могла да бъда щастлива?..."
Е,благодаря ти за едно нещо самота
-без теб нямаше да се
науча да бъда щастлива,
благодаря ти за това!!!
© Диди All rights reserved.