Самотен е и този космос
Не ми достигна даже той
И в екзистенциалните въпроси
Намерих студ, и лед, и зной
Личността си аз погубих
Намерих само самота
И в свободата аз се влюбих
Самотата, тиха, даже тя сама...
----------------
Орисниците мрачни бяха прави
Задето те предсказаха греха
В поезията сива аз намерих празник
Зло спасение за моята душа
Доверието сляпо аз продадох
Но простих, задето сме сами
Раждаме, умираме предатели
Къде се крие онзи грях дори?
И пак съм сам в самотната ми стая
Където глухо, тихо пак сам
ще си мечтая...
© Астрал All rights reserved.