Oct 13, 2007, 5:09 PM
Самота
Самотно под синьотo небе страда моето сърце,
мъка го изгаря и сякаш в клетка го затваря.
Надежда не му остана да търси любовта желана.
Проси и се моли... със самотата се бори.
Искам да върна дните обратно, когато всичко беше приятно...
Любов, чувства, приятели добри и хубави моменти.
Но краят не ни подмина и приятелството ни се спомина.
Любовта ме забрави, тя без чувства ме остави.
Дните ми са преброени... тъжни и студени.
С изкуствена усмивка не се живее, но сърцето ми не пее,
няма смисъл да живее.
мъка го изгаря и сякаш в клетка го затваря.
Надежда не му остана да търси любовта желана.
Проси и се моли... със самотата се бори.
Искам да върна дните обратно, когато всичко беше приятно...
Любов, чувства, приятели добри и хубави моменти.
Но краят не ни подмина и приятелството ни се спомина.
Любовта ме забрави, тя без чувства ме остави.
Дните ми са преброени... тъжни и студени.
С изкуствена усмивка не се живее, но сърцето ми не пее,
няма смисъл да живее.
© Чочо ИсТинкОв All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво много ми харесва! Нопомня спомени.....
-
Това определено много ми хареса
Браво 
-
Браво!
-
Наистина са хубави. Желая на лирическия
много любов и приятелства. С обич. -
Браво!
-
Чочи стават все по-хубави поздрави!
-
Благодаря
Радвам се че ви харесва -
Има смисъл, има!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
