Самотата в зимата се крие,
с блясъка в снега си те привлича,
в студени сънища ще те обвие,
ако се опиташ и за миг да я отричаш.
Да бягаш вече няма смисъл,
умората в гърдите ти живее,
оставяш се на тишината, движеща се от безкрайна мисъл,
опитвайки се да запазиш всичко, което иска да ти вземе.
Чувстваш празнотата в сърцето ти да вика:
"Запълни ме с чувството, което никога не стига!"
А снегът ти носи само злата самота,
най- коварната съперница на любовта!