Самота

Jun 22, 2007, 4:25 PM

Poetry

627 0 0

Как си, порцеланова кукло?
Отново си захвърлена в ъгъла сама,
сама не питаща докога.
Отново той завидя на твоята красота
и остави те сама!
Сега замисляш се за миг
и проплакваш със страшен вик.
Идва той при тебе на часа и прочита
в стъклените ти очи,
пълни със сълзи
за твоята самота,
разбира своята вина ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самота

Want to read more?

Random works