Oct 10, 2007, 8:47 PM

Самота 

  Poetry
773 0 1
Слънцето спря да грее
и жарта спря да тлее,
потънах в тишината,
с моята дружка самотата,
кръвта спря да кипи,
морето спря да шуми.

Молих се ти да простиш,
за грешката безумна, но уви,
пред думи горчиви и зли,
как биха устояли тез мойте сълзи,
поредна чаша наливам,
но тя не спира мойте сълзи.

Снимките аз изгорих,
номера също изтрих,
името даже не помня,
но спомените как да отровя
и кошмарът даже се кълне,
че не е сън, а реалност.

© Ралица Лазарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??