Oct 31, 2008, 10:53 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
679 0 2
Самота
Отново съм самотно камъче
на пясъчното океанско дъно,
притиснат от топъл мрак
и вледеняващата голота,
в очакване на ужаса.
Подръпват ме леките тласъци,
достигнали до дълбината,
които ми носят късото, приятно
усещане за безтегловност.
Заплащам го с мъчително и дълго
вторачване във тъмнината, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Велков All rights reserved.

Random works
: ??:??