byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Jun 20, 2006, 3:29 PM

САМОТА 

  Poetry
649 0 8

Да бъда силна? Не издържам вече!
Поне като преди не бих могла.
Като ураган премахвах всичко що ми пречи.
Усмихвах се, знаех, че така ще издържа.

Изправях се дори, кога нямаше надежда.
Изправях се, дори да знаех, че ще падна пак.
И продължавах, гонех своите стремежи.
Вярвах в себе си и не познавах страх.

Но прекърши се крилото ми като на птица.
Изгубих стимул напред отново да вървя.
Забравих, че всъщност бях усмихнато момиче,
а в огледалото виждах състаряваща жена.

Погребах себе си и своите копнежи.
Намразих се. Усмивката ми избледня.
Непозната е думата за мен - "Надежда".
Единствената ми приятелка е Самота.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много тъжно, но силно... и хубаво
  • Прекрасен!
  • Много хубаво,всеки е имал такива моменти на слабост,убедена съм че слабостта ще остане в стиха,а силата - в теб.Най-малкото заради подкрепящите коментари на интернет-приятелите ти!!
  • Благодаря ви приятели!Обичам ви!!!
  • Никога не спирай... Не спирай да живееш!
    Поздрави!
  • Сияна много ми хареса..може би защото съм се чувствала така, незнам но определено ми хареса. БРАВО!
  • Сияна, всеки преминава през тежки моменти в живота си. И това ще мине. Трудно е, но човек трябва да намери сила в себе си и да продължи напред. Поздрав за искрения стих!
  • Я да взема да се скарам малко! Каква е тази тъга! Самота не ти е приятелка, изгони я! Извикай си пак Надежда и Усмивка!!!
    Поздрави за стиха!!!
Random works
: ??:??