byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Jun 20, 2006, 3:29 PM

САМОТА 

  Poetry
5.0 / 5
707 0 8
Да бъда силна? Не издържам вече!
Поне като преди не бих могла.
Като ураган премахвах всичко що ми пречи.
Усмихвах се, знаех, че така ще издържа.
Изправях се дори, кога нямаше надежда.
Изправях се, дори да знаех, че ще падна пак.
И продължавах, гонех своите стремежи.
Вярвах в себе си и не познавах страх.
Но прекърши се крилото ми като на птица.
Изгубих стимул напред отново да вървя.
Забравих, че всъщност бях усмихнато момиче,
а в огледалото виждах състаряваща жена. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Random works

More works »