sneja-ter (Снежана Терзиева)
61 182
Sep 16, 2009, 4:10 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
610 0 2
САМОТА
Над топлите клони,
бисерни сълзи рони дъждът.
Мокър и мрачен се озъбва градът.
Времето спира пред твоята врата.
Каква самота!
Залостена здраво в таз'
самота е твойта душа.
Сирена във мрака не спира да вие,
дано я открие – мечта!
Отключи си душата.
Остави самотата и ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Терзиева All rights reserved.

Random works
  • tosho26 (Стойко Георгиев) Прекъснат полет
    Прекъснат полет
  • Burns Infiltration
    She's crawling in my heart from every oozing thought. She wants the force that stalks within it, I c...
  • Burns Черно и червено
    Рисувам с пепелта от изгорели мисли и въглен от платното оживя и се разлисти. Късче от жарава ......
  • Nejnostt (Даниела Тодорова) The coast of sorrow
    People come and gone like the waves in sea - higher, higher...down... No goodbye, no see. Only queue...

More works »