Самота

Oct 12, 2011, 12:15 AM

Poetry » Love

1357 0 5

Небето е само,
но този път за колко,
питаше се то.
Всичко наоколо беше запустяло,
а слънцето неотдавна беше се прибрало.
Закъсняваше луната...
звездите някъде се бяха скрили,
нямаше я светлината
нито облаците сиви.
Всеки беше го забравил,
то се натъжи.
Почака още малко ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самота

Want to read more?

Random works