Лягам във леглото всяка вечер сам,
любовта си няма аз на кой да дам.
Душата не може болката да прикрие,
любовта си тя иска да открие…
Сърцето е обгърнато във самота,
откъсната трайно от него радостта.
Любовта започне ли да избелява,
само болка и тъга дарява…
Тъгата и самотата не минават,
дори по-големи стават.
Това е мойто наказание,
изпратено от ада назидание…