Почука на вратата ми ти безпощадно
и макар да не отворих, продължи
да ме преследваш кръвожадно.
Искаш спокойствието да ми отнемеш
и усмивката ми безвъзвратно ти да вземеш.
Не си добре дошла, върви си,
така съм си добре.
От тебе нямам нужда,
не искам да отровиш моето сърце.
Не ме докосвай, знам, че ще ме предадеш
и най-голямото нещастие ще ми дадеш.
Махни се, Самота, не искам пак да ме обсебваш, ...