Самота

Надеждата умирала последна,

спасението ще тъне в мрак.

Губиш ти душата безметежно,

обзет от най-големия си страх.

Не си човек, не вярваш вече, живееш в самота.

Мечтаеш слънчеви лъчи

да посетят твойта тъмнина.

Да я докоснат нежно,

да бъдеш себе си като преди,

но не можеш да излезнеш, боли, така боли.

Морски бриз не ще те посети,

а знаеш, че на крачка, морската вода блести.

Спасение ти търсиш във нощта,

но губиш всяка своя човешка черта.

Очите, сълзите не познават вече,

загубили красивата си свобода,

прелестната мъничка роса,

потънала в дебрите на дяволската самота.