snowjana (Снежана Францева)
8 81
Mar 23, 2010, 2:36 PM

Самота 

  Poetry
1317 0 8

Самотата ми е подла приятелка,

нахално живееща  в мен,

тази стара и зла узурпаторка,

впила нокти във всеки мой ден.

 

Стиска с дива злоба в ръката си

моето малко и тъжно сърце,

с арогантен смях на устата си

всичко скъпо тя ми отне.

 

Пак се гледаме двете в очите,

настървени за страшен двубой,

ще съборя ли вече стените,

дълго пазили мъки безброй?

 

Ще ги срина, разбира се, всичките,

искам въздух и свобода,

пак да кажа на някой - Обичам те,

никога отново да не бъда сама!!!

© Снежана Францева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??