{YcMuBkA} (Усмивка)
101 945
Aug 31, 2008, 10:11 AM

Самота 

  Poetry
837 0 4

Дори да бягам, тя вечно ме застига

и ме следва и накрай света.

Тя е в ревът на разбитата вълна.

Тя е в нежното докосване

на топлия летен дъжд,

който идва с мигновена наслада

и си отива, за да остави след себе си свежест-надежда.

Тя е в деня и нощта,

тя разделя дори жаркото слънце и загадъчната луна.

Тя е в плача на жена,

иэпращаща своя любим.

Тя е в нежната целувка на раздяла.

Тя идва с греха непростим.

Тя е всемогъща, разрушителна и зла.

Тя е безпощадна.

Тя е просто самота...

© Усмивка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??