Самота
Мрак надвисва над душата ми нещастна,
студ се вкопчва в мен и да пусне ме не ще.
Искра живот проблясва нейде в делечината.
Твоето лице ли е това?
Или Ангел от небето слязъл.
Не. Това си ти, реална,нежна.
Кога усмихна ми се за последно
и моята ръка държа?
Още пазя късче топлина
в моята изстрадала душа.
Ти, мила, караш ме напред да гледам ...