Спомени във рамки над камината стоят,
за миналото и за теб, нежно те шептят.
За миналото и за всичко между нас -
боли и знам, че нищо не мога да направя аз.
Ти лудо влюбен си в другото момиче -
сега нея наричаш "мое бяло, нежно кокиче".
Колко много боли и сълзите стичат се по лицето ми,
а сърцето в мен се блъска и крещи:"Обичам те,завинаги!".
Страх ме от утрешния ден, защото ще те срещна с нея
и отново аз ще видя, че без теб трябва да живея.
Искам при мен да се завърнеш,
нежно и силно ти да ме прегърнеш.
Но залъгвах сърцето си жестоко
и край мен ставаше все по-самотно.
Студена самота стои в стаята до мен
и с мъка откривам, че е сутрин и започва нов ужасен ден.
Знам, че със нея пак ще те видя
и болката си няма как да скрия.
Всеки път като ви видя, личи, че щастлив си ти
и ето ги отново горещите, кристално чисти сълзи.
Но знаеш ли? - вече дори не ме боли,
дори вече няма и сълзи.
Сбогом! Тръгвам си!
Бъди щастлив с нея ти.
Ще продължа напред,
дори и без теб...