Oct 9, 2013, 8:20 PM

Самота 

  Poetry » Other
460 0 0

Излизам и пак се давя в сивото небе.

Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,

да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.

И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.

Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.

© Моника All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??