evageorgieva96 (Ева Георгиева)
19 3
Nov 8, 2014, 12:37 AM

Самота... 

  Poetry » Love
1106 0 3

Сърцето се сви,
самотно е пак...
Светът спи,
отново потънал е в мрак.

Мислите блъскат се
Сълзите текът,
кога ще олекне
и боговете мълчат...

Отново е празно,
и няма утеха
студено и пусто
без нито една топла дреха.

Сълзите не спират,
минутите препускат,
надеждите си умират,
и светлината не пускат.

Няма ли край?
Много ли се иска?
Любов? Прегръдка? Земен рай?
Какво пак душата притиска?

Края се знае,
отърване няма...
Някой ще ридае,
друг ще сияе!

Сърцето е свито,
мисли го стряскат.
Ридаеш прикрито,
а другите пляскат...

© Ева Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Самотата се изпраща, за да се научим да се борим и да я преодоляваме. Тя има много лица -потърси най-изгодното за тебе!
    Много лек стих.Поздравявам те и ти желая лек ден!
  • Хубав стих, но много тъжен! От все сърце желая сълзите скоро да спрат, а сърцето да се напълни с топлина и обич!
  • Познавам това чувство, което си описала, Ева!
    Но ти желая да имаш поводи да напишеш и много
    слънчеви и позитивни стихове!
Random works
: ??:??