Jan 16, 2018, 1:11 AM

Отврат 

  Poetry » Love
544 1 0
Изгубен съм и пръснат на парчета,
ядат от мислите ми гладни псета.
Късат ли късат места сочни,
не знаят, че съм грешник, а мислите – порочни.
Нека проклинат и нека се давят,
нека всяка минута месата ми свалят.
Ще стана тогава грозен и сакат,
нищожество болно, странник непознат.
Който ме зърне с отврат ще продума,
че не човек съм, а бич; черна чума.
Ще тръгне тогава сред вас мълва,
че разкъсан бе грешник от пуста самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Денишев All rights reserved.

Random works
: ??:??