Нежен звън дочух в далечината,
безнадежно лутайки се в тъмнината.
О, дали дошъл си ти от самотата,
надвиснала над мен да ме избавиш?
Знам, сама избрах си участта,
но нима ще мога аз да спра
напразно все да се надявам,
опитвайки от болката си да избягам.
Запленена аз копнея и копнея,
но минават дните,
после и годините,
а аз стоя си и стоя, ...