Mar 3, 2019, 10:40 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
2157 5 7
Душата ми е бяло разстояние
Само, безбрежно, синкаво море
Смехът ми, цяло състояние
Хвърчилото на весело сърце
Крадци, намират се отдавна
В душата ми свещена да надничат
Бедняци са, от обичта коварна.
Името ми, учат се да сричат.
Ах!... после и един лъжец
Дланите му бяха цяла клада
Говореше с думи на светец
Избяга със свитъка от своята плеада. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??