Sep 16, 2022, 10:26 AM

Самота 

  Poetry
481 3 7
Без рани болка в тялото гори,
и в настояще миналото връща.
От спомени в леглото ми вали,
а после бавно суша ме прегръща.
Тук мъката до мене все лежи,
затиснала е с камък тишината.
Самотата тежко в ъгъла мълчи
и тъмнина се спуска над душата.
Отлитат без надежда сиви дни
и зимен студ в нощите ме чака.
Очите пак се пълнят със сълзи,
невидими, пресъхващи в мрака…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??