САМОТА
... тишина, самота – във която
ти си бръмбар, туширан по гръб.
Свърши твоето мъничко лято
в повсеместната мирова скръб.
Драсна нещо с крачета по свода –
нито сбогом, и нито здравей.
И стихът – твоя втора природа,
беше пламък в кандилце с елей.
Пи горчилката своя в потира
пред Лукавия в Божия храм –
бе слугата, изхвърлил от клира ...