Пореден празник- пълна самота ,
сълзите бавно, тихичко се стичат.
Къде си , моя, ти , любов- мечта?
Едва ли като мене те обичат !
Далеч си ти умирайки за мен,
сълзите ти на моите приличат,
кажи ми, че ще дойдеш някой ден,
едва ли като тебе ме обичат!
И остани със мене до смъртта,
каквато си и никога различна,
и вярвай, даже след това,
едва ли друга ще обичам!