Самота моя

Jul 29, 2008, 4:49 PM

Poetry » Other

1029 0 2

Самота моя, самота...
Чувство тъй познато,
винаги съпътствано с тъга.
Самота - жестоко в мен вглъбена,
дори когато не съм сама!
Сърце - толкоз преживяло,
не знае вече радост и печал.
Очи - щастливи? - Не, нещастни!
Без пламък, с дъжд неизвалян.
Мисъл - кротко притаена и
зов - неотзован.
Криле - политнали в небето, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самота моя

Want to read more?

Random works