Mar 13, 2006, 8:24 PM

Самота за двама 

  Poetry
1129 0 4

Луната изгрява-отново сама,
тъмни облаци крият звездите.
Едно самотно небе,
една тъжна луна
и едно момиче обляно в сълзи.
заровено в кубища писма
не стигнали до своя получател,
само трие свойте сълзи.
Само е то-като луната,
сам е и той-кръдеца на сърца.
И двамата се обвиняват
далеч един от друг
а в същност така близо-
сами под една луна.
разбира той едва сега,какво загуби,
какво се опита да убие.
търси път той към нея.
Път към щастието предишно.
Щастие което отдавна
не му принадлижи.
Разбира той но е прекалено късно
сега тя е просто труб студен!
Мъртва е!!!
Но любовта е жива-
тя не ще умре!!!
Любовта която,
звинаги ще свързва две души
обечени до край да са
САМИ!!!

© Калина Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Момиченце, ти правиш сериозни правописни грешки.Няма да е лошо да съчетаваш любовта с уроците,защото си на 15 години и рискуваш да останеш неграмотна.Поздрав най-сърдечен от мен, и успех!
  • Слънце, БРАВО!!!
  • Много ми хареса Краят е прекрасен Поздравления и 6 от мен
  • Калина /какво красиво име/,но и стиха да беше красив.И аз няма да и пиша оценка.Нека сама реши.
Random works
: ??:??