Самотата
Вечер бавно се прибира самотата,
с леки стъпки приближава.
Чука на вратата –
плахо я отваря.
Лежа на пода,
разкъсала вените си.
Кръвта бавно тече.
Тишината заглушава ме.
В опит да намеря себе си,
да слея лицата си безброй.
Изгубих те. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up