Apr 30, 2008, 12:23 PM

Самотата... 

  Poetry
565 0 3
В тълпа от непознати
самотата ме прегърна.
Ръката си подаде!
Поведе ме по пътища,
застлани с листопади,
и стъпвам бавно,
сякаш предусещам края.
Всички рани са отворени,
душата си оставям за накрая.
И нея щом в ръцете си поема,
тълпата ще се пръсне.
Със самотата ще си легна уморена. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??