Самотата дали я познаваш?
Тя не е човек когото можеш да опознаеш,
тя е мисъл която не забравяш,
тя е капка която минава през всичко.
За нея няма грях нито страх провалящ нейните мечти.
За самотата никога няма прегрешение унищожаващо невинното и лице
защото тя е надмината, тя е живяла извън мигът на слабост,
защото го преживява преди да се зароди в нечия съдба,
ето там се крие нейната сила,
силата с която жадува своето идване,
иска го толкова силно, защото знае че чрез него ще получи покой
и ще има възможността да покаже духа си в лицето на друг.