И чудно. Че единствено през болката
усещах се в настръхнало безсилие... 
Но знаеш ли? В мълчанието думите,
макар и да са някак неединни,
са казали съзнателно с безмълвие
достатъчно за абсолютно всичко.
Недъгава изпращам те с отсъствие.
(И без това не мога да изпращам.)
Тъгувам в мир. След него - идват сънища,
в които небесата се взривяват.
В прегръдката на белите си облаци.
Тъжа пак. И не мога да отстъпя.
Пред себе си, пред своята безпомощност.
Върви ти. И недей да се завръщаш.