Самотата обича добрите -
да ги кърми на сухата пазва.
Денем тя из вертепите скита,
нощем спомени чужди разказва.
Денонощно държи ги на мушка,
на загрижена вечно се прави.
Нощем пак задушливо ги гушка,
по душите нишан да остави.
Със завидно и зло постоянство,
тънкостенните чаши налива.
Знае в свойто самотно пиянство,
те, добрите, я виждат красива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up