Стоплен от слънчевата ти усмивка,
духът ми бе бодър, весел и успокоен!
Душа не иска някоя друга да обиква,
само ти можеш да утешиш дух ранен!
С добрина ме привлече,
затуй капят сълзите мои,
ти си само рай далечен,
душа се натъжи, разстрои!
Аз сам ще си остана в тоя мир студен,
ти забрави, че изобщо ме има в света,
мъката смени радостта, нощ смени ден,
няма в живота слънце, няма я и пролетта! ...