Все на теб се моля, готова да ти падна в ръцете,
сили нямам да спра влиянието ти върху мен...
Ала не ще нося повече това бреме върху раменете,
ще дойде ден, когато ще ми паднеш в плен...
Из улиците, в мрак, самотен ще се луташ посред нощ,
мислите ти неусетно ще те доведат при мен..
И колкото и късно да е, ще стоиш в тъмата до немощ,
чакайки мъглата да отмине, да настъпи ден...
Ала денят е тъй далечен и времето е сякаш спряло,
изплъзна се от устните ти сподавен стон..
Бориш се със страховете, копнеейки за мойто тяло,
стоейки зад вратата като самотен Демон...