Самотен гроб

Един гроб пустее нейде.

Нейде самотен без цвете.

Без цвете, без сълзи.

Без сълзи, без жал за него.

Гроба самотен сам си жалеше.

Сам си се почиташе,

 сам си плачеше, плачеше безмълвен,

безмълвен и сам,

сам самотен от деня на неговата

самотна смърт.

Дух нещастен

нощем бдеше над него.

Бдеше над собствения си гроб.

Гроб самотен на дух без покой.

Дух нещастен и сам, дух прокуден приживе.

Прокуден от всички, прокуден от близки.

Прокуден от познати и непознати,

той беше влюбен в жената на брат си.

Погребан далече нейде сам,

духът не намираше покой,

нямаше и да има покой.

Защото не знаеше какво е покой.

Самоубийците не знаят какво е покой.

Kостадин Койчев - kovak