Беше тя като самотен лебед
в езеро пропито от тъга.
Всеки ден се молеше без глас,
някой да и подаде ръка.
Този накой появи се
и превърна езерото от тъга
в най-красивото и нежно кътче на света.
Усети тя, че животът и започна
и разпери своите крила,
прегърна любовта и заедно с нея
жадно полетя над света.
Но както често се случва, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up