Самотен пилигрим
Експериментална поезия
по картината на Ася Толедо (Вирго99)
„Нарисувах си небе!”
Небето просветлява и се мръщи,
прозява се с финес през криви пръсти,
целува върховете на елите,
намята ален огън сред мъглите.
Сломен от горест, бърза облак перест:
с невиждащи очи за тази прелест
бленува, из пространството блуждае...
Сърцето, ледно, за любов мечтае... ...