Jan 1, 2020, 2:55 PM

Самотен пристан 

  Poetry » Phylosophy
588 2 9
Закътана в най-скритите недра
на нараняваната и измъчена душа,
пречупвана, предавана, изстрадала,
от себе си се крила, бягала,
Тя не крещи, не търси, не вини,
не се опитва звездна да блести,
безгласна наблюдава отстрани,
и кима съпричастно, но мълчи;
Издигнала непробиваема стена,
зад нея раните превързва сам-сама,
обича да танцува, лудешки да будува
отдавайки се в ритъм в твоята ръка; ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Random works
: ??:??