Jul 6, 2010, 12:05 PM

Самотна и добра... 

  Poetry » Love
1231 1 18
Тъй дълго съм те търсил, че да загубя в утринта
способността си да възкръсвам пред твоята врата,
да лягам с тиха горест пред прага на нощта,
да чакам да отвориш крайпътната врата.
И кротка да поседнеш до сламеника прост,
със сол и хляб да срещнеш незнайния си гост.
Ще пийнем лунно вино и сребърна роса.
... Ти само посрещни ме. Самотна и добра.
В съня ти да се връщам, да бъда стрък трева
в опорите на къщата, в дъха на пролетта,
с усмивката на вятър да надзъртам и скимтя,
в огнището ти пламъка да бъда на жарта... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??